Диагнозата метаболитен (МС) синдром се поставя, когато са налице 3 от 5те рискови фактора:

• Увеличена обиколка на талията (> 94см при мъжете и > 80см при жените)
• Повишени триглицериди (>1.7ммол/л)
• понижен HDL холестерол (< 1.0ммол/л мъже, < 1.3ммол/л жени)
• Повишено кръвно налягане (> 130 систолно или > 85 диастолно)
• Повишена кръвна захар на гладно (> 5.6ммол/л)

Метаболитният синдром засяга около половината от възрастното население като честотата при хората със затлъстяване е над 60%, а при тези с нормално или леко повишено тегло е от 5% до 20%.

Основни фактори водещи до появата на МС са прекомерната консумация на високо калорийни храни и заседналият начин на живот.

В основата на хроничните метаболитни заболявания стои инсулинът.

Инсулиновата резистентност се определя като намалена способност на инсулина да стимулира усвояването на глюкозата от тъканите.

ХОМА (HOMA) индексът представлява съотношението между нивата на кръвна захар и инсулин на гладно и също служи за измерване на инсулиновата резистентност. Стойности между 2 и 4 са нормални. Над теза нива може да се говори за наличие на инсулинова резистентност.

Инсулиновата резистентност е проява на митохондриална дисфункция и представлява състояние, при което е намалена чувствителността на клетките към инсулин.  Тази митохондриална увреда е в основата на конгломерат от състояния обединени в термина Метаболитен Синдром и неговите усложнения. Заболявания като Диабет тип 2, Артериална хипертония, Дислипидемия, Кардиоваскуларни заболявания, Рак, Деменция, Поликистозни яйчници, Чернодробна стеатоза обхващат 75% от населението и са заболявания на митохондриите.

Когато митохондриите не функционират правилно се развива инсулинова резистентност.

Инсулинът е хормонът на Диабета и диабетиците се лекуват с него, за да намалят нивата на кръвната си захар. Високите нива на кръвна захар обаче са следствие на проблема, а не неговият първоизточник. Дисфункцията на митохондриите е причината за високата кръвна захар, а инсулинът е противодействието на организма или лечението при неговото изчерпване.

В действителност, Инсулинът е хормонът за съхранение на енергия. Той стимулира навлизането на глюказата и триглицеридите от кръвта в клетките с цел съхранението им за периоди на енергиен недоимък. В този смисъл инсулинът стимулира и образуването на мастна тъкан.

При нормален метаболизъм, инсулинът се отделя от бета клетките на панкреаса, когато след приемане на храна кръвната захар се повиши. Това води до складирането на глюкозата в клетките и понижаването и в кръвта. Ако митохондриите са увредени, този процес не работи добре и са нужни по високи нива на инсулина, за да се постигне същият резултат.

Различни причини водят до митохондриална дисфункция в различните тъкани. При черният дроб това се проявява с натрупването на мастна тъкан в него. Преди 50 години основната причина за затлъстяване на черния дроб е бил алкохолизмът. В наши дни почти 50% от хората имат чернодробна стеатоза. Има много причини за този феномен, но основната е в прекомерната употреба на захари и в частност фруктоза. Други причини могат да бъдат лоша диета, намален двигателен режим, различни замърсители на околната среда като фини прахови частици, инсектициди, парабени и т.н. Счита се, че безопасната доза добавена захар е 25 грама на ден.

Дислипидемия

Триглицеридите на гладно отразяват въглехидратната обмяна на черния дроб и по-точно приемът на захар. VLDL (липидите с много ниска плътност) са крайният резултат от преработката на захарта в липиди и опаковането им в тези частици. С други думи, за понижаването на тези липиди е необходимо ограничаване приема на въглехидрати с храната. Ниво на триглицеридите в кръвта на гладно под 1.7 ммол/л се счита за нормално.

Нивото на общия холестерол има малка практическа стойност за оценка на липидния ни статус.

Липидите с ниска плътност (LDL) пренасят мазнини от черния дроб към периферията и са свързани с увеличена сърдечно съдовата заболеваемост. Повишените стойности на LDL увеличават риска от инфаркт с 30% (HR=1.3), но триглицеридите дават по-точна представа за рискът от сърдечно съдови инциденти. Завишените им стойности увеличават рискът с 80% (HR=1.8)

Липидите с много ниска плътност (VLDL) се синтезират в черния дроб в отговор на приема на въглехидрати и измерени на гладно са равни на стойностите на триглицеридите.

Липидите с висока плътност (HDL) пренасят липиди от адипоцитите към чернодробните клетки. Те са с по-висока плътност , защото съдържат повече протеини. По-високите стойности на HDL означават по добри способности на организма да рециклира липидите и по-нисък сърдечно съдов риск.

Съотношението триглицериди към HDL e най-важният прогностичен фактор относно риска от сърдечно съдови усложнения. Стойности под 1.5 са благоприятни относно този риск.

Затлъстяването на черния дроб намалява неговата чувствителност към инсулин и това води до повишаване на нивата му в кръвта. Високите инсулинови нива предизвикват много от нарушенията характерни за така наречения метаболитен синдром. Имат връзка и с много други хронични заболявания, рака и деменциите.

Ниво на  ALAT в кръвта на 25 може да е индикация за затлъстяване на мастния дроб.